Кукерското българско „Рио” и пайнерките-традиции и моми за продан. Брюкселски трюфели и баби по Юнеско

От време на време нещо изтръгва вик на възмущение преди пак да се потопим в онова „месиво” от опасна еклектика,в която всичко може да се опреличи на всичко, да се смеси и сервира под благовидна маска на толерантност,човещина или изродена традиция. Така стана  със скандала с европейския милион за  „Пайнер”програма,който ни събуди възмутени. Стреснахме се колко сериозно перо от икономиката е станала чалгата-създава работни места, печели пари,пълни  телевизорите с реклами,представя ни в ЕС. Но „върхове” се стигат с „процес”. Така е и в киното, и в националните възходи и падения.Тенденцията на всеобщ народен маскарад, на Кукерско   българско „Рио” не от днес. Тя  направо цъфва през януари.Всеки януари,в който изкривено предание „се намъква”в православния календар на празниците и става алиби за все по-грозни преяждания, побоища, кощунства и светотатства. Както тази година на Богоявленския бой –голи до кръста за Кръста, в Благоевградско. Нищо ново,на пръв поглед.Колкото по-липсваща е вярата, толкова по-пехливанско става суеверието/коренът на думата означава  нещо празно,безсмислено,безплодно/. Колкото по-дръзко потъпкани са свещените граници,толкова повече безочието е норма. Колкото по-малко е усилието за някакво познание,толкова по силно е желанието за първенство в изкривеното. Такава си е грехопадналата ни човешка природа. А потъването в нея е път обратен на намирането, на опознаването. Да се поинтересуваме, да разберем кое какво е на тезгяха на народната традиция,кое от онова,с което себе си кичим като го наричаме автентично е чист кич и чалга и кое-опасно смесване на преданието с процеса на загубването ни, на заместването –на български пейзаж с колорадски, на православна съборност с езическо кукерско подскачане, на чистото предание с международна декада. Добре е да се знае, че кукерския езически маскарад е чисто езически обичай и няма нужда да демонстрираме ,че е по Православния стар стил. Защото православните светци, например Свети Иван Рилски  съветва християните да учат новопокръстените да изоставят злите си нрави и  езическите обичаи, които те продължават и  след като са получили обновителния печат на вярата. Тъй че ,нека Юнеско,която изпрати свои представители в Пернишко, изучава „Сурвакариада-младежко дефиле”,както гласи част от Празниците „Сурва” в Пернишко, колкото си иска. Но да разграничим,че тя  няма нищо общо  нито със Стария, нито с новия стил в  Православието, просто защото няма нищо общо с Православието. Точно както пайнерките –с изкуството, горещите  вълни от препиване по Богоявление и Ивановден-с въгленчентата  на родолюбивата ни традиция, нито със съборността на православната служба и последващото народно веселие. Ако не го разберем ще сме все по-безутешни,когато поетите се самоуибват, интелигенцията-се губи,народът-пропива, а децата ни-пайнеризират. Пък-кой каквото избере. Само да уточня-че сигурно е важно в крайна сметка с кукерските маски гоним или викаме злите духове. Колкото и да струва проекта-по Юнеско, по ЕС или която и да било фондация.

             Ваня Манолова