Долу такъв Свети Валентин!
Тази любов не е Онази
/Коментар по две и половина теми от седмицата:Френция озакони гей-браковете, Светът пак сбърка любовта/
Не бързайте, не е от от възрастта. Обичам младите и тяхната влюбеност. Страдам за тежките бонуси,които плащаме-резервация в хотел за изневяра защото е „Свети Валентин” или поне-публично напиване,набиване и все от този род...И все пак, истината зове. Не само натежалите глави още на другия ден, 15 февруари. Но и още по-натежалите съвести, всяка нощ. Щом още го има този свят, въпреки такъв „Свети Валентин”- истината зове. И кове парадоксите на онова, що е истинска Любов, Истина,Талант. „Обърнатото” на Празника на любовта „Свети Валентин”, пък и цялата седмица е като " по учебник". Като „заглавие” пък може да послужи- Франция признава със Закон гей-браковете. А Папата се оттегли.... Последното е много дълбока вода. Там за коментар е рано и мътно. Но да наричаме изневерите, содомския грях,извръщенията, изкривените си таланти и сцени с името на светии, върху това си струва да се позамислим. Току виж поне за малко излезем от „нормалността” на безбожието в нашия секурален свят, където центърът съм Аз ,а не Божието като правила, с които Аз бих се намерил. И бих усетил,че наистина съм уникален. Каква молостива ирония-на катастрофиралите „успяващи”. Пак довечера Младежкия театър постави”Часа на вълците”, по Бергмън. Часът за всекиго различно идва. И сценарият надхвърля видимото земно днес. Но идва. Защото колкото повече се стремим да се качим и задържим на сцената, толкова повече падаме във вълчия капан на съперничествата, колкото повече се големеем,толкоз по-еднакви с всички ставаме. Това е другият вълчи капан. В него най-често пада т.н. интелигенция, и творците. Омаяни в своята илюзия за самодостатъчност и оригиналност на всяка цена. Докато не осъзнаем, че и дара на талантите ни, и волята да ги развиваме, не са наши, а на Господа. Дадени са ни по Любов и Милост. Задачата е да не ги похабим, нито да да се самообежествим. Още по –малко-да сърфираме лудо по вълната на демонокултурата,която все по-видимо залива света. Защо ли "най-известни" остават тези които в пещери и пустини са се крили, и които днес молим в ужас и нужда. За чиито родни места претендираме като за авторско право. Кръщаваме им храмове, че и фондации. Питали ли сте се на кой от Балканските народи точно е Света Петка,която всички намират за своя. А за "наградената" ананоминст на майсторите на стенописите?Разбира се, те са избрани. Разбирасе,благодатта е в различна мяра за всеки. Но обща е теглилката и шанса- да положим усилие на „невикането”.За да се чуе. Това е духовинят закон на ехото и истинността на талантите. И на Любовта. Истината не е юмрук. Любовта не е гощавка от плътта на другия. Под каквито и да било маски. Най-бруталната, тази на „Свети Валентин”. Колко ли гей-двойки, празнували новия Закон и решили да "ПАРАДират" и направят семейство ще помислят,че ги мразя, и ги съдя. Не, които ни обичат,ни помагат да разпознаем греха и да не съдим грешника. Наистина Този „Свети Валентин”, на 14 февруари най-често е обратното на Любовта. А когато Законите пазят обратното и Папите си тръгват, Личното на избора става все по-лично.
Ваня Манолова
