Прочетен: 1226 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.11.2013 18:19
Манастир и уранова мина- в един двор
Да спасим фреските на Сеславския манастир
Да се съберат на растояние не повече от 40 метра толкова противоположни вместилища - на истината и лъжата, на възкресната, целителна светлина и на мрака и забвението. На живота и смъртта. Едното е като апокалиптичен лунен пейзаж, другото – е лъч, който среща линейното човешко време и цикъла на Вселенското, на Космическото, за да стигне Вечността. Едното разгражда атома на човешките души, опитвайки се да овладее атома на урана, другото - опложда атома на човешките души с оживотворяващата сила на Светия Дух, за да ги изтръгне от забвението и вечната смърт. При едно условие само - да съучастваме, с вяра.
Но няма време за загадки –къде сме? Къде е мястото на тази странна среща? В света все повече метафорите евтинеят. Страхът и хаосът са в най-своя час. Ролюциите прескачат от екрана на улицата и обратното без морални граници и прегради. Всеки иска сам да си е Пътят, Истината и Живота. Да измести Господа и ли още повече - да го затвори в своя отровен човешки двор. Точно както социализмът зазида Сеславския манастир в двора на Урановата мина. Това тържество на Средновековното откровение и живопис, дело на Свети Пимен Зографски. Който навярно промислително напуска Атон за да се върне в Родината и пренесе своето послание за народностна съвест, човешка любов и вяра. Да стопли строгата византийската традиция с Балканска интимност. Но не оная възгордяната , която идва по-късно, с разцвета на Възраждането и очовечава до крайност образите на светиите. А смирената, мека и осветена от болката заради другия, която може многотърпеливо да изчака в двора си дори безумието на една уранова мина.
Сеславският рудник е само един от смъртоносния наниз на мина Бухово, заедно с рудник”Борче” „Девети септември” и други, прилежащи, в Стара Планина, в Родопите, над Наречен. Участниците в смъртните репетиции за мощ, разказват:” Всяка галерия беше - с номер и два изхода. Единият – към лагера със затворници и каторжници от Сибир .
Другият – далече, далече някъде, на едни живот растояние”. Първоначално тук работят само наказаните. През 50-те са допуснати и обиконвени труженици, за хляба. Опрени гръб до гръб, затресени в в грохота на компресорните пистолети, бурят дупки в скалата. Търсят урановата жила- нервът, койтоще разпъне атома и ще овладее света. Камионетките товарат съкровището, оттам –на пристанището. После – директно в Съветския съюз.Трудът е каторжен. Обещаното бъдеще – светло. Всичко излишно е конфискувано. Дори манастирът. Прескочена е крепостната стена….
Поводът да попадна тук е прекрасна новоизлязла книга „Български фрески”, празник на корена на Цветанка Еленкова, поет ,есеист и преводач – съучастник в кампанията да спасим фреските на Сеславския манастир, дело на Столична община Фондация”Покров богородичен”. Всъщност от манастира е оцеляла само църквата, със стенописите – несравнимо, наситени и „гъсти” , от началото на 17 в., което си е истинско чудо. Осъзнавам, повече отвсякога, че не става дума да спасяваме живопис и картина. Точно толкова, колкото при истинската икона не става за изложба. Защото не е сцена. А чрез ДНК на вярата – преданиех и живот.Свидетелство за дълговечност, за влизане от сила в сила. Каква ирония пред лицето на отровилото земята ни потъпкано ураново могъщество. По всяка вероятност сградата е от 17 век. Открити са три живописни пласта, от които
най-добре запазения , този от 1618 година, на духовния пастир Св. Пимен Зографски. Сцените са в традиционния за иконогафията ред – Господа в Купола, пророците, апостолите, по стените- Библейски и Евангелски сцени от живота на Исус Христос, Богородичния акатист... На най-долния ред са Балканските светци – максимално близко до влезлия в църквата – помощници, молители. В Притвора ще видите и по свободно разиграни сюжети. Например само тук и в още две места из България/ Бачковския манастир и Арбанаси/ е представен корена Йесеев, родословното дърво на Христос...В цялата църква изобилстват сцените с чудесата Христови, жертвата и образа на болката, заради другия....
.....Татяна говори
Губи се нишката от рождението на манастира. От околната крепост и пристройки са останали само развалини. Условно можем да кажем - Селавският манастир”Н.Мирликийски” , един от 80 те в Софийската Света гора, на 21 км. от София, навярно е основан от болярина Сеслав /Все Слав/. Но пък затова пък със сигурност можем да свидетелстваме – той събира цялата слава. Надживял печенегите, кърджалийте, социалистическите мини, границите на времето. Той няма нужда от нас. Като разтворен сред стадото от древен Палестински пейзаж е - фон на Вечността. Ние имаме нужда да се намерим – да сгреем нашта изхвърленост от пейзажа, да изгоним страха и напълним „съда си”. И урановото място на срещата – ни подсеща, да бързаме. Спасяването на фреските не е просто кампания. Не може да е кампания – това да искаш да си жив – а не уранов. Да светиш, но не от метал. Заради атома- на душата Ти.
Ваня Манолова
Тагове:
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...