Как суеверията ядат от вярата ни по празниците

Коледуването и Рождество Христово са по-често несъвместими 

Тези дни, в очакване на Рождество Христово,  телевизионен водещ тропна с крак в студиото:„Не разбрахте ли, няма задгробен живот. Ня-а-а-ма...”. Знаете ли кой си представих - Вапцаровата дама от „Песен за човека”. Как тропа, нервира се даже проплаква: ”Ах, моля, запрате, аз мразя човека, не струва той Вашта защита”. Чела как някой насякъл със секира, сам ,брат си, човека. Измил се, на черква отишъл подире и после... му станало леко. Чела. Не е видяла.  Но не дава шанс на Човека. „Водещият по неверие”- не видял, но чул, че има друго, различно  от видното. И той не вярва. Много повече - педпочита да крещи на глас  неверието си от поверената му трибуна: да се вярва само на онова, което се  вижда, чува - подучува, осезава, обонява, съблазнява. Повелява той ... и  нашата вяра до там да стига. За повече добра воля - да не дерзаем.  „Друго - няма”! Каква изчистена до символ ирония на болното и обърнато телевизионното „виждане”, самоосъждащо се да показва и вижда само изкривеното и обратното. Макар че да не забравяме, притисната и притихнала, сведена до няколко процента- чат-пат се среща и друга журналистика. Улавя се и  по-друга телевизия. Такива, които напомнят, че все пак, в началната си същина, въпреки всичката опакост на днешното време, душата на всеки човек е христианка и търси Бога. И може да е в себе си само с истинската Любов. За да противодейства на разчовеченото в света около нас. Не като непременно се изолира. Или – като сама се доразчовечи, увлечена в някой  празник или самовлюбеност. Ние обаче по-често  тръбим за обратното.

По така изживяваните Коледни празненства, които не рядко прерастват в гуляй или семейни побоища, обърканата ни и обърната вяра също празнува и се кичи с какви ли не лъщящи  предмети и сборища. Пищи Коледно и за звезда издига неверието. Разцъфтява във всевъзможни поверия, суеверия, заклинания,  личби, пърформанси и сеанси. И всичко броим – люспите на щарана на Никулден, постните манджи на Бъдни вечер, броя на късметите на баницата, „убийствата с думи и помисли на другомислещите”, което наричаме успехи и таланти, пожеланията за лични катастрофи с автомобила на „всяка цена”, които  наричаме щастие.

Но стига илюзии. Да не забравяме – и  опаковката на изкривеното  яде от  истинския Божи подарък по Рождество, който е  – наистина  да се роди Бог в душите ни. Закопнеем ли по този най-скромен и блестящ подърък, ще получим и познаем и точните четивата, и верните представи за Празника, и  страстите, които маскирани като любов, оглозват  и нас и околните,  докато заедно смятаме потните ястия. Сигурно сте забелязали колко символни изстъпелния на агресия, ревност и самоубийства се случват по т.н. Коледа. И все от „любов”, пред препълнени маси и намерения за радост и наслади. Докато медиите се прескачат да ни поучат и заситят единствено с  „бабешкото богословие” на масата. А в него чистото народностно Предание и  традиция - които би трябвало да съпътстват благодатната богослужебна „среща”, че да ни достоплят и зарадват - са примесени с куп суеверия, изстъпления и езически ритуали - от вековете и от днес, от света, и от нас.

Знам, че има първи крачки към изправянето на обърнатото на нашите  животи, семейства и  трапези, което особено лъсва по празниците. И че в този смисъл  и по Рождество се раждат Чудеса. Сигурно първата е да гледаме по-малко кривото в другия, а повече - себе си,  просто да не осъждаме. Другата - да отправим „широко отворените си очи” и към „другата версия”. Защо пък да не се попрочетем нещо. Ще научим например що е това Коледа и че това е идол, езическия Бог, Коледа – Бог на празненствата. Той е ознаменувал завъртането  на годишния кръг след зимното слънцестоене, идването на светлината и увеличаването на деня. Честванията му са продължавали  в различни места, от 21-24 декември до 2-5 януари и са включвали обхождане на домовете, пеене на коледни песни/ колядки/и пожелания за богат урожай, магически заклинания, с които са били изпросвани подаръци. Нещо подобно се случва и на празника Хелуин, произтичащ от келтския езически  празник на Нова година, наречена Сауин, неуспешно похристиянчен с празнуването в деня на „Вси Светий” през 9 век, а после, в началото на 20 век,  припознат в САЩ - с маскирането в костюми на вещици, магьосници и феи. Идеята е като се облекат в костюмите на страшни същества, в тази нощ, в която се отваряли  границите между живите и мъртвите, хората  да изплашат сенките и духовете, които ги навестяват. Маскирани децата тропат по домовете – който не даде подърък- да му мисли. При това около огъня са се пренасяли жертви не  само на животни, но и на хора. Нашите кукерски маски също придобиват все по-зловещ вид. Все по- змейско е лошото , с което викаме Доброто. А ритуалите от безсмислени стават опасни. Самият корен „суе”на думата суеверие пък идва от староблъгарски и означава –празен, ненужен, пустословен. Нали не ни е все едно какво ни се дава, когато искаме нещо. Защо тогава да не поизправим искането си. И защо, докато в историята Рождеството на Христа и християнството е осветило  езичеството и празниците, ние все назад дърпаме. В  живота ни днес, пропорцията все по-запъхтяна тича в обратната посока. А ние се чудим откъде ни застигна  тези дни новина на Агенция „Афис”-  качихме се до  челото на Европа по аборти. Съоотношението е стигнало кипящата точка от  60 на 40 процента. Засега – все още в полза на ражданията. Звучи почти  камбанно призивно и ...предупредително. Десет процента от границата, в която можем да загубим надеждата за безкрайната Му милост - да спре изчезването ни, да ни възкреси, разкраси  и обнови. От нас се иска да направим  крачката – да поискаме  Той да се роди в душите ни. Така че въпреки Дядовците, които ще наричаме Мраз или Коледа, поръчаните по Интернет Снежанки и какви ли не покупки, идващият Празник  е Рождество Христово. И ако не сме направили поне усилията на поста, при това съвсем не само в яденето, / по силите си/, няма никакъв духовен смисъл от суетенето около постни,четни или нечетни, манжи на 24 декември. Освен един - да сме по-гладни на 25-и, че да е още по-вкусно прасенцето. Нека поне не намесваме в това Господа. Макар че той е безкрайно милостив да ни очаква да отворим вратата си и да го пуснем за Празника. С добър жест, прошка, нахранен бездомник, осветено слово, умереност... Все пак, истинската Правда и Любовта му зове. Често и видимо - още на другия ден, когато се събуждаме с натежали глави и съвести,  след Коледните и Новогодишни празненства,  пощурял  „Свети Валентин”/ който също наближава/ или Хелуин. В които  наричаме изневерите, сдомския грях, извръщенията, разболените си таланти и сцени с името на светии, и дори на самия Господ.  Даже тичаме, захвърлили като ненужен цървул вярата си, след експреса на някоя напреднала държава, които ги е  легализирала с граждански закони.

                                                                                      Ваня МАНОЛОВА