Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.01.2014 19:26 - Знае се хормона срещу демогравската криза- а ние все не го виждаме
Автор: vanina1962 Категория: Новини   
Прочетен: 1033 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 27.01.2014 19:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

 Взрив от хормона на щастието и спад на демографския срив

 Уроците на нероденото

 Кое най-чудното Чудо

 

Не зная кой е хормонът на нещастието. И не искам да го знам. От него ми  впръскват безспирно  демографски разтревожени факти – не стига че сме най-бедни, най-болни, най-тревожни, ами сме били и най-прости. Ами като съм толкова проста - да взема да ида на село. И отивам. И точно там срещам по-хора. Пред „избодените  очи”на свлечените къщи- всички ги знаем - онези  зейналите дупки на бабините зимници и дедовите тавани. А-ха, да слезе от стълбите някой забравен роднина. Ама не слиза нали е забравен.  А ако случайно „зад дупката”е запазено  нещо друго старо, на повече от 50 години,”,  него пък ще го конфискуват, както разбрахте, по новия Наказателен кодекс. В случай, че мине. В другия случай - пак ще джавкаме темата, докато го обезценим и умешаме с ментетата. Втръсна ми  този демографски хормон на нещастието. От него нито деца ми се раждат, нито  нерви за внуче ми останаха. Искам от другия, на любовта. Но онази, Истинската. За която Наталия Кючукова, семеен терапевевт, бе написала:

 „Деца се раждат от любов, а не от секс”.

Защото другото на път и под път- деца от секс между деца и деца за социални помощи.

Тази , Истинската любов, тя  не мъти  по Свети Валентин в чужди гнезда, не яде от партньора слава, не ранява от рани, нищо не иска, всичко прощава. Знам, че тя е най-трудната, защото сме я загубили. Но съм и сигурна, че сме изкупени така, че да не е невъзможно да си я върнем. Стига да не бързаме, и да съучастваме. Ако това Ви звучи отвлечено и архаично,

 ако излиза от клопката на видимото и рационалното,

питайте докторите -акушери и неонатолози. Те обикновено са точни хора. И ще Ви кажат- никога през живота си жената не отделя такъв взрив от  окситоцин, хормона на любовта, както докато ражда.  Отделя и при други случаи. При секса - но не толкова. Сред обичащи я приятели и роднини -  но не винаги. А докато чака и съучаства в Чудото – сама тя става Чудо. Така е и в деветте месеца, докато носи детето - то я познава, знае несравнимия, уникален само за неговата майка аромат на  околоплодната течност, по който после познава кърмата и . Обича гласа и, чака нейния допир. Какъв несравним урок, от неродени за възрастни, от недовършени тялом за ненамерени духом, и ...толкова много неизвинени отсъствия за пощурялото ни от вик и разголена визия човечество. А на първия чин - обезбългарена България. Урок от „деветмесечието” , от „корема на мама”. Бум срещу демографската криза. Иде ми като онзи учен да изляза и да крещя по улицата:

”Еврика!”. Открит е хормон, срещу демографския срив”.

Представям си как се сриват всички класации на вредители и причинителите на кризата - образование, доходи, социална политика. Изсипани щедро тези дни върху семействата -  разтурени, настоящи и бъдещи, застинали в модерната поза на „несемейно съжителство”, като че чакат съживяване. Подвиват опашка всички тези причини пред Нейно величество Главната - дефицита на истинска , осъзната любов и изпълзяват на четири крака в ъгъла, на по-задно място, където им е мястото. Напред излиза Човекът, на когото му е дадено да владее положението. А той излиза  силен, влюбен в намерената истина за справяне с агресията и  укротен от тайните на Създателя, пред който остава безмълвен: Как  така когато ражда хормоните променят не просто детеродните органи и тялото, но най-вече мозъка на бъдещата майка, откъде се намира толкова много хормон на щастието?  И как  да не съучаства в тази всемирна тайна  на собстевното му осмисляне - раждането на живот. Въпреки всички изброени препятствия. Напук на провалилото  се семейно планиране от миналото. И преждевременното сексуално възпитание от настоящето.

Сигурно ако след това откритие отида в някое обезлюдено село – дори изкормените зимници няма да ме „гледат” така  зловещо. И тези ужасни числа по вратите без стени, на полусъборените  къщи, на чийто фон все ми се причува  грапаво-безстрастния глас на жена от Бинго зала: „3, 10, 23, 14...”. И те няма да са така некролозни. Обгърнати в зелено. Дайте от Този хормон – „и ще обърна света”. Или поне ще реша демографската криза. Той не е за популация, по каквато ООН ни нареди на първо място. Той е за  повече Любов!

                                                                  Ваня МАНОЛОВА 





Гласувай:
3


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vanina1962
Категория: Новини
Прочетен: 148678
Постинги: 110
Коментари: 17
Гласове: 190
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031