Ако лениво и неизменно следваме ветровете на времето, модата ще ни върне   жестоко назад - отвъд езическата разюзденост и революционната  декретност „да развържем страстните и генеталиите”. И уж е модерно и новина, а фактите са от историята. От Рим, от Октомврийската революция, от миналата година...Факти и справки много. Като новина в седмицата на „Свети Валентин”  миналата година ни  застигна съобщението: „И Франция призна гейбраковете”. Тогава написах: „Не искам такъв „Свети Валентин” и „Защо не се ожени вместо мен някоя неправителстевна организация?”. Поводът бе предложеният от ГЕРБ Закон за несемейното съжителство. Тази година какво да напиша, когато с трепета на участници и току виж солисти в Европейския  хор четем, че на 04.02. Европейския Парламент прие препоръчителен  Доклад за законодателен стандарт, „Пътна карта срещу хомофобията”, макар че подхванатата дискусия в ЕП още 2009-та приключи с незадължителна резолюция:”сексуалното възпитание да е от компетенцията на страните-членки”. С две думи, пътят може да е по избор, но пътната  карта е за всички.

Излишна заядливост. Закъсняла разкаяност. Противоприродоестественост. Евроскептицизъм. От всички обществени трибуни могат да хвърчат камъни срещу  вглеждането в „Новия Пътепоказател”. Да уточня -много обичам да гледам влюбени. Аз съм за Любовта. И против ботушите, които стъпчват обърканите души, преди до  тях да достигне друга версия – на неосъждане, на разбиране, на обръщане и истинска свобода. За  любовта,  която вдига, която утешава, която прощава. Която следва духа на истината и по него сверява духа на времето. И в края на краищата - която дава плод, деца ражда. Засега доколкото знам, еднополовите двойки - резолюции ги закрилят, паради ги „гордеят”, деца им се присъждат от Съда , но деца от тях не се раждат. Може и да съм изпуснала нещо. При толкова много „обърнати” сцени и смесени жанрове в потока: политика-кино, телевизия-улица, живот-шоу, сериал-семейство. Но съм за равни права. А Пътната карта срещу хомофобията предполага:  преференциално здравно третиране хомосексуалните, свобода на самоопределянето какъв се чувстваш - мъж или жена чрез нови правни процедури, обмен на добри учебни практики  по темата и озаконяване на еднополовите бракове

     Всъщност,че във време на хаос и революции еросът е другото име на разврата, не е новина. Припомни го наскоро Татяна Мачковска с факти от заревото на Октомврийската революция, с едно писмо на Лейби Бронщайн , повече известен като Лев Троцки до Владимир Илич Ленин: ”Без съмнение, социалният гнет е едно от основните средства за поробването на човека. Докато съществува този гнет, и дума не може да става за истинска свобода. И не само, охотно продължава мисълта му Владимиир Илич - Всички забрани по отношение на сексуалността трябва да бъдат снети. И биват... Още през декември Ленин подписва няколко декрета, отмнящи църковния брак, легализиращи извънбрчното съжителство и ред подобни, с които  половият живот става неотменна част от „боевия арсенал на пролетариата”. „Ретроградното и мухлясало семейно огнище” е заменено с комуни, цъфтят изврънбразните деца по брой и дух, идва „новата жена” .Сексът наистина става със статута и повсеместната реклама на „чаша вода”:Пие ти се, пиеш”.

Едва 1934-та година ще се намеси  твърдата ръка на  Сталин  за да тласне махалото в обратната посока: сексуалното обучение прекратено, семейството реабилитирано.

        Днес еросовата сцена , накичена с „ореола” на Свети Валентин и всичко свято, към което иначе посягаме услужливо само по  празници като към сергия от Илиенци, става „стрела” право в сърцето на жадните ни деца – за любов , истинност, семейство, грижа. Докато парадират по сцените за внимание. По всички възможни сцени.  Докато по телевизията като на голф игрище хвърчат Крали Марковски сравнениия и  алюзии за „топки или маниста” под кръстта на политиците,  революцията разголва ту едната си, ту другата гърда, по Дьолакроа.  Забраната на приказки за Червената шапчица, която носи на баба си храна, няма никакъв смисъл да бъде „четена”и обговаряна от разните му там  писатели, защото бабата в „духа на времето” най-вероятно  се снима в някоя реклама. Поради което засега отлагам вглеждането в другия Доклад на ЕС, сканиращ евронастроенията по друга най-нова мода - Да се земенят и забранят приказките за традиционното мъжко и женско начало, в случай че пречат на реализацията на жените: бабата, Червената шапчица или някоя друга представителка на не по-малко силния пол в рода. За всеки случай и за по-сигурно - защо пък  в НК да не се конфискуват предметите с възраст „над 50 години”, скрити  в земниците на немодернизираните баби от онези окрадените села. Всички знаем от кого.

                                                          Ваня МАНОЛОВА