Манастир и уранова мина- в един двор

Да спасим фреските на Сеславския манастир

Да се съберат на растояние не повече от 40 метра толкова противоположни вместилища - на истината и лъжата, на възкресната, целителна светлина и на мрака и забвението. На живота и смъртта. Едното е като апокалиптичен лунен пейзаж, другото – е лъч, който среща линейното човешко време и цикъла на Вселенското, на Космическото, за да стигне Вечността. Едното разгражда атома на човешките души, опитвайки се да овладее атома на урана, другото -  опложда атома на човешките души с оживотворяващата сила на  Светия Дух, за да ги изтръгне от забвението и вечната смърт. При едно условие само -  да съучастваме, с вяра.

        Но няма време за загадки –къде сме? Къде е мястото на  тази странна среща? В света все повече  метафорите евтинеят. Страхът и хаосът са в най-своя час. Ролюциите прескачат от екрана на улицата и обратното без морални граници и прегради.  Всеки иска сам да  си е Пътят, Истината и Живота. Да измести Господа и ли още повече - да го затвори в своя  отровен  човешки  двор. Точно както социализмът зазида Сеславския манастир в двора на Урановата мина. Това тържество на Средновековното откровение и живопис, дело на Свети Пимен Зографски. Който навярно промислително напуска Атон за да се върне в Родината и пренесе своето послание за народностна съвест,  човешка любов и вяра. Да стопли строгата   византийската традиция с  Балканска интимност. Но не оная възгордяната , която идва по-късно, с разцвета на Възраждането и очовечава до крайност образите на светиите. А смирената, мека и  осветена от болката заради другия, която може многотърпеливо да изчака в двора си дори  безумието на една уранова мина.

       Сеславският рудник е само един от смъртоносния наниз на мина Бухово, заедно с  рудник”Борче”  „Девети септември” и други, прилежащи,  в Стара Планина, в Родопите, над Наречен. Участниците в смъртните репетиции за мощ, разказват:” Всяка галерия беше - с номер и два изхода. Единият – към лагера със затворници и каторжници от Сибир .

Другият – далече, далече някъде, на едни живот растояние”. Първоначално тук работят само наказаните. През 50-те са допуснати  и обиконвени труженици, за хляба. Опрени гръб до гръб, затресени в в грохота на компресорните пистолети, бурят дупки в скалата. Търсят урановата жила- нервът, койтоще разпъне атома и ще овладее света. Камионетките товарат съкровището, оттам –на пристанището. После – директно в  Съветския съюз.Трудът е каторжен. Обещаното бъдеще – светло. Всичко излишно е конфискувано. Дори манастирът. Прескочена е крепостната стена….

          Поводът да попадна тук е прекрасна новоизлязла книга „Български фрески”, празник на корена на Цветанка Еленкова, поет ,есеист и преводач – съучастник в кампанията да спасим фреските на Сеславския манастир, дело на Столична община Фондация”Покров богородичен”. Всъщност от манастира е оцеляла само църквата, със стенописите – несравнимо, наситени и „гъсти” , от началото на 17 в., което си е истинско чудо. Осъзнавам,  повече отвсякога, че не става дума да спасяваме живопис и картина. Точно толкова, колкото при истинската икона  не става за изложба. Защото не е сцена. А чрез ДНК на вярата – преданиех и живот.Свидетелство за дълговечност, за влизане от сила в сила. Каква ирония пред лицето на отровилото земята ни потъпкано ураново могъщество. По всяка вероятност сградата е от 17 век. Открити са три живописни пласта, от които

най-добре запазения , този от  1618 година,  на духовния пастир Св. Пимен Зографски. Сцените са в традиционния за  иконогафията ред –  Господа в Купола, пророците, апостолите, по стените- Библейски и Евангелски  сцени от живота на  Исус Христос, Богородичния акатист... На най-долния ред  са Балканските светци – максимално близко до влезлия в църквата – помощници, молители. В Притвора ще видите и по свободно разиграни сюжети. Например само тук и в още две места из България/ Бачковския манастир и Арбанаси/ е представен корена Йесеев, родословното дърво на Христос...В цялата църква изобилстват сцените с  чудесата Христови, жертвата и  образа на болката, заради другия....

.....Татяна говори

             Губи се нишката от рождението на манастира. От околната  крепост и пристройки  са останали само развалини. Условно можем да кажем - Селавският манастир”Н.Мирликийски” , един от 80 те в Софийската Света гора, на 21 км. от София, навярно е основан от болярина Сеслав /Все Слав/.  Но пък затова пък със сигурност  можем да свидетелстваме – той  събира  цялата слава. Надживял  печенегите, кърджалийте, социалистическите мини, границите на  времето. Той няма нужда от нас. Като  разтворен сред стадото от  древен  Палестински пейзаж е - фон на Вечността.  Ние имаме нужда да се намерим – да сгреем нашта изхвърленост от пейзажа, да изгоним страха и напълним „съда си”. И  урановото място на срещата – ни подсеща,  да бързаме. Спасяването на фреските не е просто кампания. Не може да е кампания – това да искаш да си жив – а не уранов. Да светиш, но не от метал. Заради атома- на душата Ти.

                     Ваня Манолова