Кои са новите разделителни линии

 Дали ако отворят страниците на историята  внуците ни ще четат:”В Парламентарните избори 2014 –та българите заявяват всеобщо  усилие да извикат  отвращението си  от лицемерието на политическата класа и  вопъл от много тежкото социално бреме, сходно на блокада, война или робство.? Кой каквото е могъл и каквото е подочул в една глуха предизборна кампания , направил е - по топовно звучащия, от недрата на народната мъка,  призив:” Да разбием статуквото”. Някой е пускал невалидна бюлетина, друг – слагал чавка за разсейване към неизбираеми, трети, четвърти и пети - не отишли да гласуват. След изборите са се чували  термини като „дефенестрация”-изхвърляне през прозореца, взети назаем от историята на Прага 1419 година, когато народа мята през прозореца  съветниците, взели нехаресвани решения. Или няма да четат такива работи наследниците ни, просто защото няма да са останали внуци със „заглавието „българи”. Всичко, което определя съзнанието ни за род, съвест, традиционна вяра, идентичност  ще се е размило. Съвсем естествено в хода на времето, когато се руши ценностното ДНК на един народ. Междувременно многопартийните парламенти и шарени политици ще следват един след друг и ще размахват мултиевронационализма и патриотизма ту като идоли, ту като плашила - един срещу друг, и срещу народа. А той без опора, ше срича ли срича  нови геометриии за все по-трудни коалиции и ще се чуди защо не излиза уравнението – уж сме за ценности, като цяла Европа, а озверяваме, уж демократично гласуваме за едно – а излиза друго. Чат пат някой ще припомня Буковски или друг изстрадал меслител, че и демокрацията е тирания, само че по-лицемерна, с още по-тънък възъл „власт – пари”. И че задкулисието и е същност, а не цел за разбиване.

        И на тези нощни и дневни пресконференции, последвали вота,  прави впечатление, че за ценности най-много говори г-н Местан, лидер на ДПС. Е , и господин Първанов, лидер на АБВ,  каза нещо, но по-скоро като предизвикан отговор, че не му е сега времето г-н Местан да ни  мери евроатлантизма все едно сме в 1992 година – той е направен избор. За патриотичния тъпан на Новия фронт знаем.  Но така или иначе господин Местан, влязал в ролята на адвокат на евромултинационализма в прав текст и метален глас ни каза, че няма демокрация без ДПС на тези ширини, независимо дали то е във властта пряко. И всъщност докато адвокатстваше на Европа и новата цивилизация тъкмо по въпросите на мултинационализма, особено на Балканите, той очерта новата разграничителна линия, която поставиха тези избори. И за която в нощта след изборите  почти никой в прав текст не спомена. Тя вече не е между лявото и дясното, колкото и обърнати и объркани „стари изкуфели дами с богати биографии” да са те. Тя е в орбитата на новата цивилизационна ситуация на изострян конфликт между християни и мюсолмани. Всички /Реформаторски блок, България без цензура, Патриотичен фронт, за „Атака” е ясно/ заявиха, че не искат да са в коалиция с ДПС. Разбира се, някои в началото като първолаци в клас поставяха  смешни условия, с  Борисовите, без Борисов, но да кажем ,че това е тема за специален коментар. Думата е за друго – за  мултиевронационализма, отстояван от господин Местан. На пресконференцията на ДПС той много се  притесняваше да не сбърка в толкова деликатна следизборна нощ. И не направи грешки... освен една. Даде примери за демократичната роля на ДПС с въздушния коридор, който през 1999-та България даде на НАТО-вските самолети, докато пускаха бомбите си по православните братя сърби. Тежко решение на България. Най-тежкото и от НАТО-вския и избор досега. Случайна ли беше грешката  на г-н Местан да даде пример с позицията на ДПС тъкмо в тази нощ, докато ни увещаваше да не се плащим - тъкмо победата на ДПС е страж на националното съгласие, а мултиевронационализма предполага толерантност към други вери? Ако е случайна, Ницше би казал, че грешката е вярна. Искам да припомня нещо много зловещо – казват, че на бомбите, пуснати н навечерието на Великден в Сърбия е пишело”Честито Възкресение”. Ако грешката в това припомняне е нарочна – за какво ни предупреждава? Може би както при войните, така и при изборите – следващите войни и избори са заложени още в мирните конференции или в случая – в мирните пресконференции след тях.

       В геополитическа орбита и ценности завъртя победата си , и най-вече кампанията си и Волен Сидиров. С идеята, че демокрацията у нас е отгледала малки полиглотчета на големите грабители и  утре в Парламента ще имаме общо 31 партии, не просто 8 политически играчи. Той наистина трябва да изпрати благодарствено писмо до Руското посолство, защото защитата на Руската позиция и говоренето срещу външното зло му върна около 2 процента  от сринатото доверие. И копие до  ДКВР – заради заявеното увеличение на тока с 50 на 100 тъкмо преди изборите. Назависимо дали от Комиисята са е оглупели или подучени за тоз гениален предизборен ход. Но като християнин, който единствен открито застава от другата страна на новата разграничителна линия, би трябвало да знае – плаща се затова с кого  се сдружаваш. Това всъщност са делата, битката с теб самия. Защото  силата на злото в света е именно в неговата мимикрия, то винаги е в опит да се представи за необходимост. В един свой роман, който си пропомних наскоро, Димитър Коруджиев напомня,че когато Наполеон  окупира Москва, изпраща в Петербург по свой човек послание: „Исках да поговорим с Вашия император. Той не се озова и аз дойдох тук”.

         Иначе – прогнозата за новото управление е наистина предвидима. Правителство на малцинството ще го нарича Борисов. Широка коалиция или програмно-експертно правителство  ще го зоват подкрепящите го , по най-различно изговорени форми. В това число и ДПС. Лявото ще стои за известно време виновно усмихнато- недоразкаяло се отстрани – досущ като  като председателя на БСП Михаил Михов на среднощната пресконференция, последвала разгромителния за него вот. Докато зрее социалдемокрацията.

                                                                  Ваня Манолова

                                                                                         Ваня МАНОЛОВА