Януари навява бели преспи и древни истории. Навява и летни спомени. Не, няма да пиша за революции. Ще пиша за таланта и нишката на Ариадна. Спомняте си онази история за  управителя на остров Крит -  Минос и дъщеря му, Ариадна. И онова огромно и все по-огромно здание, с надземни и подземни лабиринти. А на дъното дебне Чудовището, Минотавъра. Изяжда най-смелите, и най-дръзките, или просто - те изгниват из помещенията на лабиринта - изгубени, изплашени, онемели. Докато не се намира най-смелият, Тезей. На него дъщерята на Минос, Ариадна дава кълбо – да намери пътя обратно след като се срещне лице в лице с Чудовището. И това кълбо  е нишката на Ариадна, тя  го води, Любовта. Това е то - кълбото си загубихме. И загубихме нишката от него. Само че става дума за  Любов, която свързва човека с Бога. А не нервни и истерични фобии, изплюти на сцената или в живота в поза на изповед. Или няма значение дали на сцената или в живота, защото двете напълно се сляха. Като в огромен киносалон, в който прескачаме от първия ред до екрана, а после- до последния, в масовката на ширпотреба. Как да искаме  да получим мир, в ден, когато се пее“Слава във Висините Богу, и на Земята мир, между човеците благоговение“. Че ние не пеем това. Ние сме …на кино.

 Ледения януари навява и горещи  спомени.   В дните на протестите лятото на миналата година една млада актриса  показа едната си гърда, както жената на шедьовъра на Дьолакроа „Свободата води народа”от юлската революция в Париж през 1830 година. Против! На другия ден, на контрапротест друга показа своята. Против протеста! Мнозина аплодираха. Други –намериха едната за много красива, а другата – за много грозна. Бяха принудени  да избират. Поздравете ги, те са голи, защото са млади и искат… голата истина, крещяха в полза на първата. Искат ценности. Глобално ги искат. Като вълна,която помита лъжата. А после се замислихме...Не всички, както каза Тошко Колев в „Опасен чар”. Не всички се замислиха. Та за какво си мислеха: Тя е гола,защото иска голотата на истината, и справедливостта. Прототипът и са френските проститутки, нарисувани от Дьлакроа преди два века. Затова и до нея вървят младежи с военни униформи от 17 век. Но тя е наясно,че е в пърформанса. Тя е актриса. И е във  време, когато всичко може да се изиграе. И няма нищо против това. Даже живее за това. Някога в Русия след Ленин идват модерните пърформанси. На един от тях тялото на Ленин е представено като огромна торта, от която младежите комкат  с наслада, като при причастие“. Знам какво стана у нас миналото лято. Един младеж донесе на площада в умален вид макет на църквата „Света Неделя”. Половин година по-късно - няма да кажа докъде стигнаха във Франция.

            „Фиу-у-у- я“- януари вече фучи. Докато тичаме адреналинни в екокрос, не забравихме ли  накъде сме се втурнали. Докато играем революция - защо тръгнахме. Докато правим макет на „Света Неделя” – къде е църквата,чиято камбана не чуваме .И в която не влизаме. Докато съдим и без това болни свещеници – остава ли време за  чаша вода на жаден. Мнозина така и не се върнали преди Тезей, от Лабиринта. Преди време снимах филм за един манастир, на чиято дървена порта пише :“Няма време“. Погановския манастир, прескачал ту в българска,ту в сръбска територия през вековете –разкъсан от политиците, но събран от  светците. Между другото българските и сръбските светци там, на една от стените при входа, са заедно, един до друг. Това не се среща често. Този манастир не е бил опожараван  през робството, макар че е бил в центъра на събитията. Днес, в центъра на Париж и Европа под знака на войната на цивилизациите, бяха показно разстреляни обявените за най-свободни.

                  Януари навява преспа след преспа. Защо децата ни с толкова претенция за свободна неповторимост и  уникалност, все повече са  като излязли от една тениска. Независимо дали я обличат или я събличат, публично. Грехът ли заличава уникалността и ни прави еднакво непотребни. Не е ли истинкият талант  всъщност мярата за добро и зло. Но не по собствен, а по Божий аршин. Искам таланти, които не изместват същностните. Искам сцени, на които не се уринира с поза на велико творчество, не се дърпат тежести с полови органи, не се кощунства с най-святото и не се лицемерничи с всички религии ту „по равно“ ту „по повече“. Искам благоговение. А преди това мир. А още преди това – слава във висините на Бога. А  да не обръщаме  словореда. Защото помним, че на нашите ширини -  обърнем ни  словореда – безмерна е Балканската  „фантазия“. Миналата пролет, при  раздаването на МТV една „световна“ актриса,  Ребер Уилсън показа гърдата си ,на която за ужас видяхме , че има две зърна. Оповести го изданието със символично заглавие”Сън”. Докъде ли можем да стигнем в земите на Костурица?

                                                                                                         Ваня МАНОЛОВА