Без страх от Бога протестите горят хора

Предатели ли са всички депутати,които не искат електроразпределителните дружества да бъдат национализирани,както заяви Волен Сидеров или това са простотии,както каза Иван Костов. Страшeн ли е  народът,който ще стане тълпа, ако вярва само в силата на парите,защото ще иска пари от тези,които и ги вземат или са страшни онези,които се опитват да разиграят колко от масата да стане на къмъни,колко- на лумпени и колко- послушно каращи се организатори на бунта и също такива политици. Колко от месивото на страшното зависи от нас във всеки един момент-от нашата вътрешна опорна точка,независимо дали ще отидем или не на протестите /иначе абсолютно справедливи/ или ще спим на палатка пред НС, или в леглото си пред телевизора,който показва палатките. Защото ако я нямаме тази вътрешна опорона точка,страхът от Бога и надеждата,току виж  изгорим в преки и преносни самоубийства. След като 45 години атеизъм, а после-23години визуална  демократура „скриха” и от нас и от децата ни,че  самоубийството е тежък грях. Че отчаянието идва когато разчиташ само на човек,човеци,властници и демократични избори. В Европа и в свят,в която изкривеното става норма, а правата на мнозинството се използват  за клечки кибрит на самоотчаяли и маргинализирани социални идеалисти.Във всички случаи живеем във време,когато се прави история,щом вече се иска или” прискърцва”   и главата на президента.След като падна тази на Борисов, но според някой без да го е боляло достатъчно,така че и Плевнелиев би  трябвало да се произнесе по управлението му. Да се произнесе!Каквото и да направи,все ще сбърка. Мачът се играе. В „полувремето” по телевизията се показват  къщи и вили,където не само по съседски си пият ракията с Иво Прокопиев. А Президентът Плевнелиев има неблагоразумието да състави Обществен съвет,в който през един са от този кръг. Как ще укрепим институциите,след като доразрушим авторитета им,който и да дойде на власт,след едно или още едно предизвикано  служебно правителство, през август да речем? Как ще станем по-богати като лихвите не мърдат, а сметките,макар и временно  застопорени-все някога ще трябва да платим? Дотогава и да избягаме-роднините остават. Избягаха децата ни.Сега на протестите повечето са от тези,които не плащат сметки. Във всички случаи времето е пълно с хаос от оксиморони-взаимно изключващи се твъредния,събрани в едно. От такава ситуация-изходът също може да бъде полезен. Щом е допусната,тя е жътва-време за избор.Личен.Да се  научим да мислим и най-важното-да търсим лост навътре в себе си. Промените започват оттам. Другото са революции,които ядат децата си,а след време-и съучастниците на бащите им. Което е не друго-а маскиране на историята. Живеем в исторически месеци,от които едва ли ще  научим кой знае колко за близката си история.                                                 Ваня Манолова